Съвети от Марк Сандърс

Последната версия (version 3b) на своите „Съвети” Марк Сандърс публикува през ноември 2007 година, но тъй като конструкцията на велосипеда оттогава и да се е изменила, то е твърде незначително и съветите остават в сила. И така:

A) Безопасност

1. Спазвайте ред простички правила:
— слагайте си шлем: това може и да не е модерно но пък е много полезно за здравето;
— както и на всеки друг велосипед, старайте се да не яздите „Strida” със широки панталони, тъй като те могат да бъдат захванати от ремъчната предавка;
— не изпълнявайте със „Strida” каквито и да било акробатически номера!
2. Въпреки че „Strida” действително изисква обслужване по-малко от останалите велосипеди, все пак е механично устройство. Затова Ви препоръчвам редовно да проверявате и затягате разхлабилите се винтове, болтове и гайки, както и да обръщате внимание на всички останали възли на велосипеда, които по един или друг начин биха могли да се повредят при езда.

Марк Сандърс - съвети

Винтови съединения изискващи повече внимание.

 

3. Към закрепването на седалката също следва да се отнасяте внимателно.

Марк Сандърс - съвети

Ред и усилия за монтиране на седалката.

 

4. При сгъване и разгъване на велосипеда никога не позволявайте на предната тръбна част на рамката да отиде прекалено напред, тъй като в резултат на това може сериозно да бъде повреден сферичния шарнир. Такова „поведение” на шарнира е „запрограмирано” специално да се размине с незначителни повреди на пластмасовите детайли на шарнира, но да спаси от сериозни повреди металното топче на шарнира.
Ако все пак това се е случило и шарнира е паднал, е необходимо да се сменят 3 пластмасови детайла .

Марк Сандърс - съвети

В неотложни случаи шарнира може на бъде сглобен и със старите детайли (виж по-долу точка 3 на „Общи Съвети”), но все пак след това е нужно детайлите да бъдат заменени с нови.

Марк Сандърс - съвети
5. Инструкция за монтаж на гумите :
— при монтажа на гумите велосипеда трябва да лежи странично, а колелото трябва да бъде разположено хоризонтално в своята плоскост;
— изравнете гумата така, че тя максимално точно да съответства на колелото;
— напомпайте гумата и се убедете още веднъж, че е легнала равно.
Винаги спазвайте тези препоръки, когато гумата напълно е спаднала. Когато става дума само малко да донапомпате гумата, можете да го направите и при „стоящ” велосипед.
Други моменти, засягащи колелата:
1. Максималното налягане на гумите на колела не трябва да надвишава 65 psi (4.5 bar). При това отчетете, че ако предварително напомпано до 4.5 bar колело постои на открито слънце, налягането в него много бързо ще нарасне, и дори са ни известни случаи, когато гумата просто се взривявала със силен, подобен на изстрел, пукот.
2. Общо взето колелата на велосипеда са достатъчно здрави и издържат на големи натоварвания, но ако пренапомпате гумата или даже докарате нещата до взрив, то каплата на колелото може да бъде сериозно повредена.

Б) Общи съвети

1. За да потеглите, аз Ви препоръчвам първо да се отблъснете с един крак от земята, а не да започнете веднага да въртите педалите. За простота (което е било една от главните задачи при проектирането на велосипеда) „Стрида” е създадена едноскоростна, което сега е доста моден тренд при градските байкъри. Това значи, че предавателното число е подбрано по такъв начин, че да е удобна ездата в най-различни ситуации. За потегляне от място предавката все пак е малко голяма и затова за някои е по-добре да се опитат малко да се отблъснат.

Марк Сандърс - съвети
2. За високите — вдигнете седалката и я поместете назад.

Марк Сандърс - съвети

Марк Сандърс - съвети

Доста експлоатиран велосипед на Марк Сандърс (висок повече от 190 cm)

3. Възстановяване на сферичния шарнир „в полеви условия” (помнете, че трите пластмасови детайла, както бе казано по-горе, трябва колкото се може по-скоро да бъдат подменени с нови).

Марк Сандърс - съвети

Ремонт на сферичният шарнир на кормилото.

 

4. Ако магнитната закопчалка на задното колело е започнала да хлопа, отвинтете я и поставете малко гумено пръстенче между пластмасовите шайби.
5. Ако спирачното жило хлопа в предната или задната тръба и това започва да Ви дразни, опитайте или да пъхнете кабела в тръбата (отдолу или отгоре) така, че той са опре във вътрешните стени на тръбата, или, на обратно, малко изтеглете кабела от тръбата.
6. Поддържайте високо налягане в гумите: 50-60 psi за каплите с пластмасови спици и още по-високо — за металните. Това значително влияе на скоростта, ефективността и комфорта при езда.
7. Натягането на ремъка трябва да бъде колкото се може по-малко (но не твърде малко, че ремъка да превърта). Това сериозно се отразява на ефективността на ездата и на износването на ремъка. На велосипедите без притискаща ролка аз настройвам натягането на ремъка така, че теглото на ръката да притиска ремъка на разстояние 2-5 мм от долната тръба — при влажно време по нанагорнище натегнат по такъв начин ремък може малко да превърта. На велосипедите с притискаща ролка натягането на ремъка може да бъде същото, но вече не би трябвало да превърта.
8. На велосипедите с притискаща ролка последната трябва да има неголяма (около 0.25 мм) хлабина между нея и ремъка, за да не се трие в ремъка постоянно. Допуска се само кратковременно триене по време на големи натоварвания върху ремъка. Ролята на ролката е именно да не позволява на ремъка да превърта при големи натоварвания, докато при плавно движение тя не трябва да се опира в ремъка. За да регулирате хлабината, леко разхлабете застопоряващата гайка и фиксиращия болт, след което регулирайте хлабината и затегнете болтовете.
9. За да сгънете и разгънете велосипеда само за 4 секунди, че и по-малко, сгъвайте само рамата и не пипайте педалите и кормилото. Аз лично предпочитам малките несгъващи се педали VP-220 — тесни, кръгли и здрави!
10. Вие можете да свалите багажника и да возите всичките свои вещи в раница — велосипеда ще тежи по-малко и ще заема по-малко място в сгънато състояние. Наистина, така Вие ще се лишите от възможността да поставяте сгънатия велосипед хоризонтално на пода.
11. Когато бутате сгънатия велосипед до себе си, старайте се да го държите колкото се може по-вертикално, може даже за седалката, за да намалите натоварването върху ръката, — под седалката има удобно местенце за захващане.
12. Най-добре да бутате сгънатия велосипед пред себе си, но ако педалите са сгънати, може също така да го дърпате след себе си, хванали го с едната ръка за седалката (виж по-горе), а с другата ръка — за кормилото. Някои го държат за предната част на седалката. Хората сме различни и седалките при всички са на различна височина, затова смело експериментирайте, докато не намерите удобния за Вас способ.
13. В качеството на чанти за пренасяне може да се използват евтини калъфи за голф-стикове или даже не много скъпи куфари на колелца.

14. Отърваваме се от скърцанията и други шумове

Във велосипеда са се завъдили някакви „мишки”? Ето няколко начина да се избавим от тях.
1. Страничните повърхности на ремъка могат със скърцане да се трият в бордовете на предната или задната ролка (зъбен венец). Това става защото страничните повърхности на ремъка съдържат гума, за разлика от зъбците на същия този ремък, а за никого не е тайна какво става, когато гума се трие в гладка повърхност. 🙂 Опитайте леко да намокрите ремъка с вода (но в никакъв случай д масло!) и наблюдавайте дали няма да изчезне скърцането. Ако изчезне има два варианта:
а) да се примирите със скърцането знаейки, че това то идва само от ремъка, или…
б) внимателно да натриете с восък за свещи САМО страничните повърхности на ремъка (но не зъбците).
2. Понякога може леко да поскръцват осите на зъбните колела (движението) — за това са виновни скърцащите пластмасови части на възела (тази точка засяга само Strida 3). Този проблем може да бъде решен като внимателно извадите лагера и почистите мястото му и тръбата около него от дребните боклуци и пясъка, които особено активно се набиват там при езда в лошо време или по черни пътища. Сглобявайки възела, поставете малко смазка или, още по-добре, натрийте с восък за свещи тези места, където пластмасата трие в пластмаса (но не и там, където пластмасата опира в металната тръба. След това затегнете болтовете — здраво, но не прекалено. Болтовете M6 може лесно да се завъртят с тънък 10мм ключ, който може да влезе в хлабината между ролката и рамата.
3. Същото става и със закрепването на седалката — то може да скърца. Убедете се, че скобите са добре затегнати.
4. Други странични шумове могат да идват от:
— жилата на спирачките, хлопащи в тръбите (виж по-горе точка 5 от „Общи съвети”);
— замърсени спирачки (да се свалят и почистят);
— луфта в лагерите на колелата (да се почистят и регулират);
— луфта в лагерите на движението (да се почистят и регулират);
— пърпорене (не е ли твърде натегнат ремъка? Ако не, внимателно го смажете с аерозолна смазка за вериги).
На всичко останало просто не си струва да се обръща внимание.

B) Митове за „Strida”

Мит първи. Ремъчната предавка не е много ефективна.

Неотдавна срещнах момъка, разработил ремъка за „Strida” (както и за разни автомобили и мотоциклети) и той ми напомни, че такива ремъци се използват за замяна на веригите в рамките на държавните програми за икономия на енергия. Той ми обясни, че производителите на мотоциклети (например Кавазаки и Харли-Дейвидсън) отдавна вече използват ремъчни предавки именно затова, защото те са по-трайни, чисти и не изискват обслужване, докато стоманената верига трябва непрекъснато да се смазва и тя има ниско КПД. Всевъзможните обтегачи, системи за празен ход и т. н. устройства водят до големи загуби, ако се използват с верига, вместо с ремък. На всичко отгоре ремъкът е по-малко чувствителен към кал.

Мит втори. „Strida” е бавен и е невъзможно да се използва за дълги разстояния.

Макар че първоначално „Strida” действително е била разработена преди всичко за придвижване в града и да се купува специално за дълги разстояния надали е оправдано, все пак е известно, че на своите „Strida” хората са изминавали разстояния, равни по дължина на Нова Зеландия или Нил. И работата е не само във велосипеда, а и в „мотора” — човека, който пътува на нея. На мен ми провървя — аз мога да тествам много различни сгъваеми велосипеди, при това не само моя разработка, но и други брандове, и единствената дисциплина, в която Strida отстъпва на някои други велосипеди, това е спускане, където нейната единствена предавка просто се „задавя”. На равни участъци от пътя или даже по баир „Strida” практически не отстъпва на другите велосипеди, и даже превъзхожда много от тях. Твърдата рамка на „Strida” е доста отзивчива и даже не надигайки се от седалката на нея може лесно да се изкачват баири. Но ключов фактор все пак се явява „мотора”, тоест аз. Другите велосипедисти, възможно, биха били по-бързи. Но щом „Strida” попадне в градска среда, за която е проектирана, с влакове, коли, трамваи, автобуси и подземни преходи, той няма равен. Преимуществото от 10-20 секунди, което има благодарение на бързото сгъване и разгъване, свежда до нула всички скоростни преимущества на другите велосипеди, даже ако те ги имат. Допълнителни секунди се печелят на и в подлезите, където „Strida”, за разлика от другите велосипеди, може да бъде бутана в сгънато състояние, не снижавайки скоростта на крачката, докато другите велосипеди се налага или да бъдат носени, или бутани, но значително по-бавно.

Мит трети. „Strida” е с лоша ергономичност.

В надбягванията, където е прието ниско разполагане, всичко се прави заради подобряване на аеродинамиката и мощността, което позволява спечелването на части от секундата на финала. Работата е там, че точно такъв подход, предаден като по развален телефон с помощта на всевъзможни вело-форуми, е бил прехвърлен безразборно на всички останали велосипеди, което е пълна глупост. В градски условия добрият обзор, който дават правото разполагане с близко кормило, е по-важен от цялата тази аеродинамика в позиция „легнал” със сгънат гръб и протегнат врат. Спомнете си класическите холандски велосипеди.

Марк Сандърс - съвети

Ергономичност при Strida

 

Много сгъваеми велосипеди удовлетворяват изискванията на „бегачите”, а някои даже са проектирани от бегачи, но нима такъв трябва да бъде градският велосипед? Аз мисля, че не, и в рамките на своята учебна програма, в резултат на която се появи и „Strida”, аз се срещнах с най-добрия специалист по ергономия във Великобритания. Той ми помогна да проведа тестове на гъвкаво настройвана изпитателна установка и да разбера навиците на потенциалните потребители на „Strida” — основно граждани, използващи в ежедневния живот едновременно няколко вида транспорт. Резултатите от теста се оказаха в полза на правото разполагане, и даже това, че на високите велосипедисти им се налага малко да свиват ръцете в лактите заради близкото кормило, не е проблем за повечето, тъй като при езда на велосипед така или иначе ръцете все едно се сгъват в лактите.

Мит четвърти. „Strida” е трудна за управление.

От самото начало аз използвах изпитателна установка също и за да настроя колонката на кормилото, износването и други възли на управлението на оптималните показатели. Аз изучих много специализирана литература и, разработвайки първото поколение „Стрида” следвах традиционните представи за теорията на велосипедното управление. В резултат по управляемост Strida 1 се получи добра, но не идеална, тъй че тогава мита имаше сериозни основания. Тогава аз не започнах да работя над отстраняването на несъответствието по традиционната теория с фактическата управляемост на първите велосипеди.
Когато Стидман купи компанията, той поиска да усъвършенства „Strida” и основен момент бе именно управляемостта. Ние се консултирахме с различни специалисти и всеки от тях предлагаше нещо различно. Повечето предложения, свеждащи се до изменение на ъгъла на наклона на кормилната колонка и т. н. настройки се основаваха на традиционната теория, и всички те се оказваха неправилни след тестовете на установката. Задача се оказа по-трудна отколкото очаквахме, особено с отчитане на острата липса на хора, които още не са свикнали да яздят „Strida”, което се отразяваше на обективността на разсъжденията.
В края на краищата ние изменихме само две неща: 1) поставихме лагери в долния завиващ шарнир, и 2) използвахме тази геометрия на рамката, която най-много се хареса на неопитните „стридери” на установката. Получи се, че сега фактическата геометрия на велосипеда сериозно се разминава с теорията, но управляемостта на „Strida” стана просто забележителна, и това при велосипед с такава къса база на колелата! Някои даже могат да яздят „Strida” без ръце (моля, не се опитвайте да го правите!).

Мит пети. „Strida” е опасна при сблъсък, особено за мъжете.

За нещастие, на мен ми се наложи да проверя този пит върху себе си, но аз останах жив и здрав (отново съм принуден да Ви помоля да не се опитвате да го правите). Последния път това се случи, когато в тъмнината аз не забелязах достатъчно висок, около 25 см, бордюр. Друг път на прототипа се разви винта за закрепване на спирачния диск (виж по-горе пункт 2 от „Общи съвети”), който блокира колелото. В подобна ситуация „Strida”, въртейки се по оста на рязко спрялото предно колело, изхвърля велосипедиста НАГОРЕ. Когато това се случи с мен, аз се приземих на земята, а след това велосипедът, за щастие лек, се приземи върху мен!

Мит шести. „Strida” е крехък.

Моите „Strida” редовно летят на самолети в багажните отделения, понякога в обикновени, с нищо не тапицирани отвътре калъфи, а понякога и без какъвто и да било калъф. В такива случаи аз само привързвам сгънатата рама с еластични гумички. Да, аз имам няколко велосипеда „Strida” и мога да си позволя да се грижа за тях по-малко, отколкото много други. Но, защитавайки „Strida” от драскотини с помощта на калъф или, да речем, просто увивайки рамата с нещо, Вие смело можете да постъпвате точно като мен. В този смисъл най-добра беше Strida 3 c колела от армиран със стъкловлакно найлон и барабанни спирачки.

Г) Други въпроси

1. Демпфери
Въпрос: „Имам приятел, който добре разбира от механика, и той се интересува, защо притискащата ролка е разположена в центъра на задния венец, а не в точката, където ремъка влиза в съприкосновение с венеца?”
Отговор: „Това е хубав въпрос. Теоретично вашият приятел е прав, защото идеалното от гледна точка на теорията място за разполагане на ролката се намира именно там, където той казва. Но в този случай ролката би пречила на задната тръба при сгъване на велосипеда (например, когато задната тръба е нужно просто да бъде поставена на земята). Също така аз проведох някои изпитания и разбрах, че разлика в ефективността на работа на притискащата ролка практически не се наблюдава, защото когато един зъбец на ремъка превърта във венеца, след него превъртат и всички останали зъбци, а значи и мястото на разполагане на притискащата ролка не е така важно. Поне при „Strida”.
2. Интересен факт
Ремъкът на „Strida” е подсилен с кевлар. А кевларът, колкото и да е странно, има обратен коефициент на температурно разширение. Това значи, че при студено време ремъка се разтяга, а при горещини, на обратното, свива се. Отначало аз не знаех това и зимата, тествайки велосипеда на улицата, се удивявах защо току що добре натегнатият в помещението ремък изведнъж започва да превърта. Да разбера какво става ми отне много време. 🙂
Подобна история се е случила с автомобилите Lotus в далечните ’70 години, когато на тях за първи път започнали да използват подобни ремъци, но в началото поставяли не притискащи ролки, а статични дeмпфери. В резултат на тестовете на автомобилите при студено време били погубени немалко двигатели. С появата на притискащите ролки ситуацията се изменила — започнали по-малко да се износват ремъците, а ролката работела само в такава степен, в каквато наистина било необходимо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.